Как тялото ни използва мастноразтворимите витамини? Какво би му случило, ако не успее да се сдобие с необходимите количества "животворни" вещества и кои храни съдържат най-много мастноразтворими витамини? Настоящата статия ще се опита да отговори на тези въпроси.

Витамин А

Витамин А се нарича още ретинол, витамин на растежа и антиинфекциозен витамин. Известен е под няколко форми (витамери) – А1, А2 и А3.

В човека преобладава формата А1, докато в рибите – А2. Витамин А1 е около два пъти по-активен от А2.

Източник на образуване на витамин А в тялото е багрилното вещество бета-каротин (провитамин А), което се синтезира от много растения.

Една молекула бета-каротин под действието на ензима каротиназа се разгражда до две молекули витамин А.

Витамин А се среща в особено големи количества в рибните чернодробни масла (особено моруновото), черния дроб, хайвера, млякото, кравето масло, яйчния жълтък, бъбреците и др.

Богати на бета-каротин са много от растителните масла, някои зеленчуци като моркови, домати, пиперки, спанак, магданоз и др., както и плодове като ябълки, кайсии, пъпеш, праскови и др.

Усвояемостта на бета-каротина многократно се повишава, ако кулинарната обработка е с голямо количество мазнина, но в отсъствие на кислород (пържене, задушаване).

Витамин А под формата на алдехид участва като активна група на зрителния пигмент родопсин в химизма на зрението. Освен това той е нужен за нормалното епителизиране на корнеята и конюктивата, кожата, храносмилателната система, бронхите, половата система и др.

Повлиява растежа на костите и зъбите. Участва в синтеза на половите хормони и в строежа на клетъчната мембрана, подпомага функционирането на надбъбречните жлези.

Хипо- и авитаминоза А протичат с кокоша слепота, изсъхване и разязвяване на роговицата на окото с последващо възпаление на цялото око. Освен това се наблюдават изоставане на растежа, смущения в изграждането на костите и намаляване на телесната маса.

Често се наблюдава и изсъхване, втвърдяване и олющване на кожата и лигавиците, бавно зарастване на раните и намалена съпротивителна сила на организма спрямо инфекции.
Препоръчвани дневни дози:
производство на хранителни добавки

     Мъже - 800 микрограма ретинолеквиваленти ( или 4800 микрограма бета-каротен);
    Жени - 700 микрограма ретинолеквиваленти (или 4200 микрограма бета-каротен).*

Витамин D

Този витамин се нарича още калциферол или антирахитичен витамин. Познати са няколко витамера D (от D1 до D7).

В природата се срещат само витамин D3 (холекалциферол) и D2 (ергокалциферол). Истинският антирахитичен витамин е холекалциферолът.

Ергокалциферолът произхожда от веществото ергостерин, което е неактивна форма на витамин D и се среща в житните растения.

Ергостеринът се приема с храната, отлага се под кожата и се превръща в ергокалциферол под въздействие на ултравиолетовите лъчи от слънчевата светлина.

В природата витамин D се среща много рядко. Като активен витамин се среща изключително в продуктите от животински произход. В особено големи количества се съдържа в рибните чернодробни масла, черния дроб, животинските мазнини, кравето масло, яйчния жълтък и като провитамин D или ергостерин.

Физиологичното действие на витамин D е свързано с регулацията на обмяната на калций и фосфор във всички нейни звена. В костите витамин D осигурява отлагането както на калциевите, така и на фосфатните йони.

Така той участва във вкостеняването на костите и дентина. Това негово действие е противоположно на хормона паратхормон. За да окаже обаче влияние върху костите, витамин D се нуждае и от наличието на паратхормон.

При недостатък на витамин D при децата се развива болестта рахит, която протича със задържане на вкостеняването и никненето на зъбите, деминерализация на костите, набъбване на хрущялите, омекване и деформация на костите.

Тези телесни изменения се дължат именно на нарушената обмяна на калциево-фосфатните соли. Освен това ръстът изостава, мускулите са вяли и отпуснати, появяват се чести и обилни изпотявания, липса на апетит, анемия и др.
Препоръчвани дневни дози:
производство на сашета

     Мъже = 200 IU (5 микрограма холекалциферол);
    Жени = 200 IU (5 микрограма холекалциферол).

Витамин Е

Витамин Е се среща в 7 форми, наречени най-общо токофероли.

Най-активен от тях е алфа-токоферолът. Носи и името витамин против безплодието или антистерилитетен фактор.

Витамин Е е широко разтространен в растенията, семената, листата, особено в пшеничните и ръжените зародиши, много зеленчуци, шипките, растителните масла (особено фъстъченото), плодовете и в мускулите, задстомашната жлеза, черния дроб.

Физиологичното действие на витамин Е е свързано с нормалното протичане на бремеността и стимулиране образуването на гонадотропни хормони. Точният механизъм на действие не е известен.

Някои данни показват, че витамин Е осуетява разрушаващото действие на молекулния кислород, който по неензимен път може да атакува двойните връзки на полиненаситените мастни киселини в състава на тъканните липиди и по този начин витамин Е защитава есенциалните мастни киселини, витамин А, витамин С и клетъчните мембрани.

Участва в метаболизма на нуклеиновите киселини, подобрява използването на белтъците и витамин А, нормализира показателите на кръвта и хормоналната система, предпазва черния дроб от некрози.

Особено важни причини за използването му като суплемент в културизма са благотворното му влияние върху функциите на гладката и набраздената мускулатура.

Въздействието му се изразява в поддържане на високо енергийно ниво от една страна, а от друга действа каталитично на белтъчния синтез, като при по-големи дози анаболният му ефект е значителен.

Хипо- и авитаминоза Е в човека почти не се наблюдава поради разнообразната храна. Отсъствието на токофероли в храната води до безплодие, мускулна дистрофия, дегенерация на нервните клетки, нарушения в белтъчния и липидния обмен, ензимни смущения и др.
Препоръчвани дневни дози:

    Мъже = 15 милиграма алфа-токоферол еквиваленти (25,35 IU );
    Жени = 15 милиграма алфа-токоферол еквиваленти (25,35 IU ). *

Витамин К
Витамин К носи още името филохинон и антихеморагичен витамин. Среща се в два витамера – К1 и К2.

Източници на витамин К1 са зелените части на люцерната, зелето, спанака, копривата, ягодите, доматите и др., а на витамин К2 – яйцата, млякото, черният дроб и др.

Витамин К1 се синтезира и от чревните микроорганизми. Витамин К участва в процеса на кръвосъсирването.

По-точно, при наличие на витамин К се образуват белтъците протромбин и проконвертин, които играят основна роля при спиране на кръвотечението.

Хиповитаминоза К протича със забавено кръвосъсирване при нараняване и по-лесно образуване на подкожни и вътрешни кръвоизливи в резултат на нараняване.
Препоръчвани дневни дози:

    Mъже = 79 микрограма филохинон;
    Жени = 59 микрограма филохинон. *

Витамин F

С това наименование се обозначава комплексът от две от незаменимите мастни киселини - линолова (най-късата Омега-6 мастна киселина) и линоленова (най-късата Омега-3 мастна киселина).

Естествен източник са рибното масло и множество растителни масла, например това от семена на грозде. Витамин F има антисклеротично и антиаритмично действие.
производство на хранителни добавки на ишлеме

 От друга страна, посредством способността си да поправя структурни увреждания в мембраните на клетките, той способства за нормализацията на метаболитните процеси в клетката и понижава възпалението и пролиферацията.

Влияейки и върху синтезата на простангландините, витамин F играе съществена роля в лечението и профилактиката на ревматичните заболявания, косопада, както и на множество кожни заболявания.

Способността на витамин F да повишава устойчивостта на организма по отношение на радиоактивно излъчване се използва в радиотерапията на рака. Редовното приемане на достатъчни количества от този витамин способства за повишаване на усвояемостта и активността на витамините А, В, D и Е. Постоянният му прием ни позволява да съхраним кожата си млада и еластична.